Септември

По-тежко от коприна и от вино.

С дъжд, с няколко отронени листа.

След ослепителния Август

дойде Септември и кристална яснота.

Ожънато и овършано.

Сълза поляла зрънце знание.

Душата ми дълбоко разорана

горчи в усмивка и мълчание.

По-късо е атлазеното синьо

и все по-бързо пада вечерта.

Горещото кафе  изпито е,

а в чашата, утайка от тъга.