Самотата ви тормози?Самотно ви е по вечерите? Става ви тъпо и скучно в навечерието на уикенд, празник или отпуска?Има няколко ефикастни решения:
- Вземете си изнервено куче, което лае по съседите, дъвче пантофи, чорапи и парчета от мебелите. Така винаги ще ви е интересно да се приберете в къщи и да откриете каква нова катастрофа ви очаква. Съседите ще се запознаят с вас, или поне ще започнат да ви говорят, без да чакат някой да ги представи. Социалните ви контакти ще се разширят - кучето ви извежда на разходка и имате шанс да се запознаете с множество хора, които също ги водят за каишка и даже със симпатични възрастни дами, които хранят улични котки.
- Започнете връзка с емоционално незрял индивид, който непрекъснато ще се оплаква от липса на внимание, от това че не го слушате с внимание след 25-тата минута от монолога, от това че не отдавате нужното уважение към инфантилните му фантазии и... О, Боже! - имали сте огромното безочие да кажете че е направил глупост, като е бръкнал с вилица в тостера, когато чисто и просто сте можели да се усмихнете мило и да го защитите от опустошителните последствия на сервираната пред носа истина.
- Поканете майка си на гости за няколко месеца. След двуседмичен мил период на майчини грижи и дундуркане, ще имате възможност да започнете плахи опити да я убеждавате, че вашия живот е ваш и въпреки голямата нежна обич, която храните към нея и огромното уважение към нейната семейна и социална роля, имате прерогатива да избирате своите приятели и партньори и да не обяснявате защо този е по-добър от онзи. Ще се изненадате колко много неща не знаете за вашите приятели и не можете да отговорите на елементарни въпроси от типа- къде работи бащата на Х и къде е родена баба му. Ще имате възможноста да предявите претенции над личното си пространство обяснявайки при това елементарни, но трудни за схващане от родителското тяло понятия за собствен живот и право на взимане на решения. Само след три седмици, след няколко уловени скрити въздишки и “нищо ми няма” изречено с тонове тъга, ще дойде време да разтворите сърцето си под хирурга на майчината обич и да обясните защо - не искам да се обвържа с Х/се разделих с Х/не си намирам още сериозна връзка, и прочие теми, които могат да се обяснят просто с фразата – Божа работа. Всякакъв опит за отбягване ще се счита за уронване и подкопаване на майчиния престиж и ще трябва да отговаряте на въпроси – коя съм аз че не ми се доверяваш. След два месеца вече вазата ще се намира там, кудето майка ви счита за по-добре и чорапите ви ще са сгънати по нейния начин и въпроси от типа – защо не ми го даде да го изпера, имат един метален звук като пистолет, който се зарежда и вие ще имате съвсем друг ъгъл на гледна точка към темата самота. По-смелите ще предприемат борба за независимост и ще си спомнят за революцията в пуберитета – забравете го, няма да е същото.
- Запишете се в клуб/дружество/организация и непременно се постарайте да ви изберат в управителния съвет. Така ще имате много много време да игнорирате всеки елементарен глупак, който иска да си каже всички глупости, които мисли по всички елементарни въпроси. Ще можете да разсъждавате по философски въпроси от типа – как този/тази шут/патка е направил/а такава блестяща кариера и в крайна сметка да откриете сложните роднински връзки в обществената йерархия – кой на кого е брат/кум/зет на шурея/братовчед на любовницата и пр... Ще можете да присъствате на коктейли и да пиете нещо, което не ви се пие в момента и да си хапвате сложно подредени композиции от кейтеринга с надеждата да разберете –какво е това нещо дето прилича на кюфтенце от кал и цветенца, с което малкото момиченце си храни кукличката. И най-сетне ще имате удоволствието да си правите илюзията че когато говорите, някой ви слуша.
- Вземете си изнервено куче, което лае по съседите, дъвче пантофи, чорапи и парчета от мебелите. Така винаги ще ви е интересно да се приберете в къщи и да откриете каква нова катастрофа ви очаква. Съседите ще се запознаят с вас, или поне ще започнат да ви говорят, без да чакат някой да ги представи. Социалните ви контакти ще се разширят - кучето ви извежда на разходка и имате шанс да се запознаете с множество хора, които също ги водят за каишка и даже със симпатични възрастни дами, които хранят улични котки.
- Започнете връзка с емоционално незрял индивид, който непрекъснато ще се оплаква от липса на внимание, от това че не го слушате с внимание след 25-тата минута от монолога, от това че не отдавате нужното уважение към инфантилните му фантазии и... О, Боже! - имали сте огромното безочие да кажете че е направил глупост, като е бръкнал с вилица в тостера, когато чисто и просто сте можели да се усмихнете мило и да го защитите от опустошителните последствия на сервираната пред носа истина.
- Поканете майка си на гости за няколко месеца. След двуседмичен мил период на майчини грижи и дундуркане, ще имате възможност да започнете плахи опити да я убеждавате, че вашия живот е ваш и въпреки голямата нежна обич, която храните към нея и огромното уважение към нейната семейна и социална роля, имате прерогатива да избирате своите приятели и партньори и да не обяснявате защо този е по-добър от онзи. Ще се изненадате колко много неща не знаете за вашите приятели и не можете да отговорите на елементарни въпроси от типа- къде работи бащата на Х и къде е родена баба му. Ще имате възможноста да предявите претенции над личното си пространство обяснявайки при това елементарни, но трудни за схващане от родителското тяло понятия за собствен живот и право на взимане на решения. Само след три седмици, след няколко уловени скрити въздишки и “нищо ми няма” изречено с тонове тъга, ще дойде време да разтворите сърцето си под хирурга на майчината обич и да обясните защо - не искам да се обвържа с Х/се разделих с Х/не си намирам още сериозна връзка, и прочие теми, които могат да се обяснят просто с фразата – Божа работа. Всякакъв опит за отбягване ще се счита за уронване и подкопаване на майчиния престиж и ще трябва да отговаряте на въпроси – коя съм аз че не ми се доверяваш. След два месеца вече вазата ще се намира там, кудето майка ви счита за по-добре и чорапите ви ще са сгънати по нейния начин и въпроси от типа – защо не ми го даде да го изпера, имат един метален звук като пистолет, който се зарежда и вие ще имате съвсем друг ъгъл на гледна точка към темата самота. По-смелите ще предприемат борба за независимост и ще си спомнят за революцията в пуберитета – забравете го, няма да е същото.
- Запишете се в клуб/дружество/организация и непременно се постарайте да ви изберат в управителния съвет. Така ще имате много много време да игнорирате всеки елементарен глупак, който иска да си каже всички глупости, които мисли по всички елементарни въпроси. Ще можете да разсъждавате по философски въпроси от типа – как този/тази шут/патка е направил/а такава блестяща кариера и в крайна сметка да откриете сложните роднински връзки в обществената йерархия – кой на кого е брат/кум/зет на шурея/братовчед на любовницата и пр... Ще можете да присъствате на коктейли и да пиете нещо, което не ви се пие в момента и да си хапвате сложно подредени композиции от кейтеринга с надеждата да разберете –какво е това нещо дето прилича на кюфтенце от кал и цветенца, с което малкото момиченце си храни кукличката. И най-сетне ще имате удоволствието да си правите илюзията че когато говорите, някой ви слуша.
Борбата със самотата само изглежда непосилна. Има много хора (и те са повече), които са самотни, макар и с живи и грижовни, добри родители, семейни - с любещи ги половинки... Това са най-вече душевните самотници, онези, които просто плуват сами в океана от доброта (живота, макар и често замърсяван с несправедливост е все пак във вечна хармония!), защото им трябва нещо повече. Търсещите душевен баланс са били винаги самотници! Това съм разбрал аз от своя кратък живот.
ОтговорИзтриване