През новата 2015 година обещавам

През новата година обещавам:

1. Да не се ядосвам на глупости – не е възможно всички да са умни. Еволюцията е спирала а не вектор. А и на много хора им е по-лесно да не мислят а да четат какво е писал някой за да го повтарят. Напоследък писането не е прерогатив на мислещите. Пишат всички и повтарянето на глупости им дава нов живот и маса. Видях и книги пълни с толкова грешки и некадърност че просто не можах да стигна до десетата страница. А и новата сила – нета! Гледа например някой истории че Фейса или Майкрософт ще плати за всеки препратен спам на горкото болно детенце и дай да го препращаме без да си мръднем веществото между ушите! Има снимки с уж изчезнали момиченца, които с години се препращат само защото никой не пита чичко Гугъл аджеби верно ли е това или е поредния скам.  
2. Да не се притеснявам че накой ме недолюбва – то и аз недолюбвам хлебарки и други насекоми, които обичат да се хранят с отпадъците.  Не мога да очаквам от магаре да оцени добрата музика – и на мен не ми харесва неговото пеене. Много добри неща в моя живот дойдоха след раздялата с токсични хора. Няма нищо по-добро от раздялата – отваря пространство за да може новото да те изненада приятно.
3. Да не си изяждам яденето и особено десертите. Казана дума – хвърлен сандвич!
4. Да ругая бързо пътните идиоти и парко-дебилите. Това, според най-новия писък на психолизите спада стреса преди да се е насъбрал в критични количества и после да се оглеждаш дебнейки кого да наругаеш първо. Така че – предния не забелязва зеления светофар или се влачи по корем като преял крокодил – веднага изричаш какво си мислиш за неговите шофьорски способности (най-малко) и продължаваш облекчено с усмивка.  Всякакви риторични въпроси трябва да се задават на момента – къде е тръгнал, защо още спи и защо не си е стоял със зурла в копанята трябва да се пита моментално. Иначе въпросите остават и недуомението расте и прераства в стрес. Търсиш место за паркинг и гледаш как дебила е паркирал посредата на две места – изразяваш моментално чувствата си без забавяне. С прости думи – за предпочитанията му към кривите зеленчуци за салати, за рогата му, порастнали накриво, за кривата му ракета и космоса, за кривия тунел от който е излязал накриво – каквото ти дойде наум не бива да пропускаш да се натрупа! Шлаките от неизречените епитети са токсични за душевното спокойствие!
5. Да не съжалявам за скъпи покупки. Нищо, което те радва не е неразумно скъпо, щом можеш да си го позволиш. Скоро четох някакъв икономист да доказва че в дългосрочен план вложител губи повече от средствата си от някой, който е купил вино вместо акции – поне са му останали бутилките. Парите трябва да са средство а не цел. Останалото е въпрос на преоритет на покупките.
6. Де не стоя много в нета – тук ще ми е нужна помощ. Освен красиви котки, смехории и мъдри съвети, които ще забравя моментално във фейса има и игрички, които са много пристрастяващи – който не е пробвал не знае. Друго е на теория. Игрите са като пушенето – казваш дай да пробвам, веднъж – дваж и после „оооо то станало почти сутрин“ и „ама аз слушам като ми говориш“ . Имам пристрастяване, признавам и за това търся помощ, ОООО боже, отлепи ми мозъка! Искам пак да е свободен! Е, не съвсем ама подобно.  Хей ръчички, хей ги две – я правете нещо де!
7. Да казвам НЕ – канят ме мамо и аз … отивам. Ядат ми времето да им помагам, да ги слушам.  Не искам да съм антисоциална, но ще стана ако се наложи, защото се претрупах с незавършени проекти и защото понякога ми писва да бъда решение на чужди проблеми.  Добре че никой не ми иска нещо неморално или незаконно, че каквато съм добра душа, ще пиша мемоари зад решетките. Както казва една от вещиците на Тери Пратчет – ще му кажа че не мога защото ще си мия косата!