Днес морето е негостоприемно. Има вятър и високи вълни. На брега е кацнал гларус, но докато извадя фотоапарата, той литва.
Разхождам се по познатия бряг и до камменния нос на залива виждам на брега малка морска костенурка Карета-Карета, около 50-60 сантиметра лежи на тясната пясъчна ивица и не мърда. Сложих я обратно в морето, но тя пак не мърда и вълните я изхвърлят на брега.
Връщам се обратно до колата и набирам 112. Свързват ме с близкия дежурен полицай и половин час му обяснявам точно къде се намира мъртвата костенурка.
Накрая той ме пита:
– Ама не си ли движи плавниците изобщо? Не се ли опитва да плува, като я пусна във водата? ...аааа аха... ами значи наистина е мъртва...( Глпмммм рррр ами аз това още от началото му казах!!!) .... еее, тогава какво да и направим? Даже и да уведомя службите за морския лов, те само ще дойдат да я заровят.
- А няма ли да проверят защо е умряла? Нали това е застрашен вид, под защита! Не правят ли някакви изследвания ...
- Ами то се случва от време на време някоя да умре. Ако можете изровете една дупка в пясъка и я заровете.
....
- ААААА? Ъъъъ Ееее!!!! Аааааз????? !!!!!!!!!!!!!!
И си мисля , егати магарето – каза ми да я заровя!
Не го вярвам – половин час да ме разпитва и накрая – зарови я вика!
Да бе- ей сега ще отида да си купя лопатка и кофичка и ще взема да копая дупки. Остави че там пясъка е тънък слой и морето ту го носи ту го отмива от време на време и отдолу са камъни и скала. Но най-вече ме е яд за костенурката. Такова чудесно създание, мъничка още непораснала, защо да лежи безжизнена на брега? Нали трябва да има причина?
Четох някъде, че много често Карета-Карета умират от задушаване поради погълнат найлон. Найлоновоте торбички, които вятъра отвява в морето от боклуците край брега приличат на медузи и морските костенурки понякога се мамят от вида им и това им коства живота.
Колко тъжно ми стана е просто трудно да кажа. Срамно и тъжно – за безразличието с което се посреща смърта на едно красиво създание. Е, зарови я, казва ако можеш.
Върнах се на мястото с фотоапарата само да я снимам.
Опъна ми нервите магарето и за да се успокоя реших да се почерпя с прясна рибка.
Пет следобяд, рано за вечеря, късно за обяд и съм единствения клиент!
Управителя на ресторанта си хапва с готвачката, а до тях махленските котета чакат почерпка. Толкова мила картинка!
Ако едно заведение продава риба и няма наблизо добре изглеждаща щастлива котка, не му се доверявам!
Рибка, салата и мезенца са много добро лекарство за опънати нерви!
Добре че се третирах навреме, за да не ми остане травма :)
Още се опитвам да изясня въпроса - на кого да се обади човек в такъв случай, за да изследва защо е умряла костенурката. Ще пиша ако имам новини.
Разхождам се по познатия бряг и до камменния нос на залива виждам на брега малка морска костенурка Карета-Карета, около 50-60 сантиметра лежи на тясната пясъчна ивица и не мърда. Сложих я обратно в морето, но тя пак не мърда и вълните я изхвърлят на брега.
Връщам се обратно до колата и набирам 112. Свързват ме с близкия дежурен полицай и половин час му обяснявам точно къде се намира мъртвата костенурка.
Накрая той ме пита:
– Ама не си ли движи плавниците изобщо? Не се ли опитва да плува, като я пусна във водата? ...аааа аха... ами значи наистина е мъртва...( Глпмммм рррр ами аз това още от началото му казах!!!) .... еее, тогава какво да и направим? Даже и да уведомя службите за морския лов, те само ще дойдат да я заровят.
- А няма ли да проверят защо е умряла? Нали това е застрашен вид, под защита! Не правят ли някакви изследвания ...
- Ами то се случва от време на време някоя да умре. Ако можете изровете една дупка в пясъка и я заровете.
....
- ААААА? Ъъъъ Ееее!!!! Аааааз????? !!!!!!!!!!!!!!
И си мисля , егати магарето – каза ми да я заровя!
Не го вярвам – половин час да ме разпитва и накрая – зарови я вика!
Да бе- ей сега ще отида да си купя лопатка и кофичка и ще взема да копая дупки. Остави че там пясъка е тънък слой и морето ту го носи ту го отмива от време на време и отдолу са камъни и скала. Но най-вече ме е яд за костенурката. Такова чудесно създание, мъничка още непораснала, защо да лежи безжизнена на брега? Нали трябва да има причина?
Четох някъде, че много често Карета-Карета умират от задушаване поради погълнат найлон. Найлоновоте торбички, които вятъра отвява в морето от боклуците край брега приличат на медузи и морските костенурки понякога се мамят от вида им и това им коства живота.
Колко тъжно ми стана е просто трудно да кажа. Срамно и тъжно – за безразличието с което се посреща смърта на едно красиво създание. Е, зарови я, казва ако можеш.
Върнах се на мястото с фотоапарата само да я снимам.
Опъна ми нервите магарето и за да се успокоя реших да се почерпя с прясна рибка.
Пет следобяд, рано за вечеря, късно за обяд и съм единствения клиент!
Управителя на ресторанта си хапва с готвачката, а до тях махленските котета чакат почерпка. Толкова мила картинка!
Ако едно заведение продава риба и няма наблизо добре изглеждаща щастлива котка, не му се доверявам!
Рибка, салата и мезенца са много добро лекарство за опънати нерви!
Добре че се третирах навреме, за да не ми остане травма :)
Още се опитвам да изясня въпроса - на кого да се обади човек в такъв случай, за да изследва защо е умряла костенурката. Ще пиша ако имам новини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар