На стадото забързано в средата
притиснат от съседни гърбове
ти цвилиш в хор, понесен от тълпата
в огромното раирано море.
И в черно-белият ти свят
дори зелените ти нужди
са все потъпкани от чужди
копита...
Някой дишал е
във твоята трева...
В наЗебреното ежедневие
е много важно да си пръв.
Последните все някой ще ги глъв
.. пък да надничаш под опашките
е някак много сиромашко -
да дишаш само подкопитен прах
егати ..
...и задниците запотени
в горещо време - туй е бреме!
За това със стръв
спринтирай,
покрай другите лавирай,
не спирай
докато излезеш пръв
отпред, пред стадото!
Зад твоя трениран задник
другите да цвилят
и твоята опашка
да лашка
по запъхтени
уморени
носове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар