Игнажден

Вятър гарванов брулеше ангели
с пожълтели и сухи крила.
От бездумие мръзнат ушите ни,
безпрегръдни ръцете болят.

Клони голи - неказани истини -
празни шепи на сухи цветя.
Безразлични очите ти сухи
и безкръвно сърцето мълчи.

Не раздухвай пак старите въглени,
пак ще плачеш върху пепелта.
Трябва много сняг за да покрие
оголялата нива - душа.

Трябва сняг да покрие пътеките
уморени от лепкава кал,
да проправиш пъртина към себе си
и да видиш света снежно бял

От безпътни кръстовища тръгнал
на вратата не чукай, върви!
Ден Игнажден. Почистих огнището.
И не давам назаем мечти.