Като песен на стара китара
и въздишка на пролетен бриз
преминаваш и някак оставаш
и отминала, пак ми тежиш.
Моя дъх, безтегловно замрял.
Като в леките стъпки на котка,
като литнал копринен воал,
съм белязан - дори недокоснат.
Като белег на детско коляно,
и забравени дълго сълзи -
попретръпнал, пак камъка галя
и пак искам да ме нарани.
и въздишка на пролетен бриз
преминаваш и някак оставаш
и отминала, пак ми тежиш.
Моя дъх, безтегловно замрял.
Като в леките стъпки на котка,
като литнал копринен воал,
съм белязан - дори недокоснат.
Като белег на детско коляно,
и забравени дълго сълзи -
попретръпнал, пак камъка галя
и пак искам да ме нарани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар