Палиндром

Като стар трамваен билет -

наноси от реката на времето,

скелет скрит в гардероба на детството

ме посреща зад ъгъла шеметно.

До притихнало, топло море

мойте пясъчни кули строя

и прегръщам разбито коляно

в окосена от дядо трева.

Знам че всичко край мен се мени

и променя и мен безвъзвратно.

Част от мен е останала там -

с пожълтялата снимка на татко.