Пред пости
трябва да простим.
Заседналия на душата залък
с вода мълчана да освободим.
Вратата на сърцето
да отворим
и обичта
и обичта
да приютим.
На всеки
отреден е път нелек
и тежко е да гледаме напред
поели непосилно бреме
на чужди грях
и чуждата вина.
Да съди бог,
но да прости човек.
Пред пости
старото изтрих.
Триумф или възмездие не чакам.
Оковите на спомена строших.
А вий,
простете ми за всичко!
На мене ми е леко.
Аз простих.
Няма коментари:
Публикуване на коментар