След

 Когато вихърът отнасяше в небето

Отломки от познатия ми свят,

Когато всички котви литнаха в небето

И затанцува прах и пустота,

Когато здравите основи

Оказаха се пеперудени крила

И леко всякаква опора

Между звездите отлетя

Стоях притисната от тишината

В зеницата на виеща ламя

Стоях в ограбена реалност -

Трохи от обещаната земя

Защо вихрушката не ме отнесе

Какво във мене натежа

Аз питах Бог и Бог мълчеше

Най-искреният комплимент е тишина.

След туй прегърнах пустотата 

И бавно слънцето изгря

Скучаещите мозъци пируваха

Със ферментирала лъжа.