Бях на гости при италианци. Беше много интересна компания и за пръв път опитвам домашно приготвена италианска кухня.
Всичко беше чудесно, но поднесено ...... обратно!
Първо за почнахме с пъпеш и пармезан (Melone, Parmigiano - италианския го прави по-вкусно), донесоха прошудо (Prosciutto), навито около гризети и плодова салата залята със Сангрия. Имаше и малки канапенца черен хляб с паста домата и пресен базил.
После се сервира нещо като мусака, направено от печен патладжан, паста домата и мек кашкавал (мммм ближеш пръсти-вилици-кой каквото има ) и червено вино.
Накрая за десерт - салата!
Аха, добре разбра - салата в дълбока купа и всеки да си накопа и поръси с балзамико и маслинено масло както и колкото му е кеф. И... ракия. Дабе дабе, сериозно, честен кръст!
Салатата и ракията са за последно!
Разпитах и разбрах, че те така си хапват по традиция.
При нас започват с ракийка и салата, завършват с пъпеш а плодовете със сангрия и гризетите са компания за кафенцето.
Никой не успя да ми обясни защо в италианските ресторанти салатата идва първа, а в италианските къщи имат навика за десерт да ви поднесат Insalata. С ракийка за храносмилане.
Попитах ги и за друга странна традиция - имахме скоро сватба и майката на булката (не-италианка) искаше да поздрави зетя, италианец с традиционна сватбенна песен от неговия район (в Италия ако ти говорят на местния диалект, нищо няма да разбереш како не си от същия район). Както и да е изпращат сватанаците текста и музиката и тъщата го пуска на Google translator и ....се потресе - казва това не е сватбена, а погребална песен -В нея майката плаче, че синът и заминава далеч и сбогом любимо дете, сине мой разделям се с теб и смрък и хлъц!
А моите италиански приятели се засмяха весело - даааа така са сватбените песни, с много чувство и романтика! ..... аха, пълна загадка - ами нали е сватба, егати егоистичната матрона да ми рони сълзи, сякаш че синът и отива в устата на дзвера. Италианска му традиция - не се радва, че вече друг ще му пере гащите, ще му готви и ще му прибира чорапите от пода. Не си мисли, че ще дундурка внуци, а сбогом мое юначе ах! ах! ах! мъка ми е, че те губя! - хелоооу това ли е мъдроста предавана от баща на син? Еееее?
Изобщо италианците са много забавна компания, но не могат да дадат логично обяснение за традициите си.
Всичко беше чудесно, но поднесено ...... обратно!
Първо за почнахме с пъпеш и пармезан (Melone, Parmigiano - италианския го прави по-вкусно), донесоха прошудо (Prosciutto), навито около гризети и плодова салата залята със Сангрия. Имаше и малки канапенца черен хляб с паста домата и пресен базил.
После се сервира нещо като мусака, направено от печен патладжан, паста домата и мек кашкавал (мммм ближеш пръсти-вилици-кой каквото има ) и червено вино.
Накрая за десерт - салата!
Аха, добре разбра - салата в дълбока купа и всеки да си накопа и поръси с балзамико и маслинено масло както и колкото му е кеф. И... ракия. Дабе дабе, сериозно, честен кръст!
Салатата и ракията са за последно!
Разпитах и разбрах, че те така си хапват по традиция.
При нас започват с ракийка и салата, завършват с пъпеш а плодовете със сангрия и гризетите са компания за кафенцето.
Никой не успя да ми обясни защо в италианските ресторанти салатата идва първа, а в италианските къщи имат навика за десерт да ви поднесат Insalata. С ракийка за храносмилане.
Попитах ги и за друга странна традиция - имахме скоро сватба и майката на булката (не-италианка) искаше да поздрави зетя, италианец с традиционна сватбенна песен от неговия район (в Италия ако ти говорят на местния диалект, нищо няма да разбереш како не си от същия район). Както и да е изпращат сватанаците текста и музиката и тъщата го пуска на Google translator и ....се потресе - казва това не е сватбена, а погребална песен -В нея майката плаче, че синът и заминава далеч и сбогом любимо дете, сине мой разделям се с теб и смрък и хлъц!
А моите италиански приятели се засмяха весело - даааа така са сватбените песни, с много чувство и романтика! ..... аха, пълна загадка - ами нали е сватба, егати егоистичната матрона да ми рони сълзи, сякаш че синът и отива в устата на дзвера. Италианска му традиция - не се радва, че вече друг ще му пере гащите, ще му готви и ще му прибира чорапите от пода. Не си мисли, че ще дундурка внуци, а сбогом мое юначе ах! ах! ах! мъка ми е, че те губя! - хелоооу това ли е мъдроста предавана от баща на син? Еееее?
Изобщо италианците са много забавна компания, но не могат да дадат логично обяснение за традициите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар