Днес е странен ден.
Звъни ми дъщерята около 10 часа (събудило се маминото)
- Мааааам, къде си?
- Тъкмо се поклоних на златната икона на Богородица и ти купих бонбонки от панаира.
- Ааааа? Маааам не ме бъзикай!
- Сериозно бе!
- Как ти се случи такова нещо? Да не си отвлечена от група фанатици?
- Неее, яви ми се на сън Богородица и ми поиска да и се поклоня!
- Ъъъъ? ... Маааам! Не можеш да лъжеш! Ха ха ха, признай си!
- Ок, снощи ми се обади Мая (моя приятелка, която има навика да ходи по църкви и да си пали свещички) и обещах, че ако успее да ме събуди, ще я закарам.
И ето ме барабар с поклонниците. Обаче ми направи впечатление списъка, който един дядка правеше: плащаш и той записва име и до него букви С(съпруг), Д(деца), Родители (Р) , разни и така 15 дена група отци се молят за записаните - да попаднат в рая. Значи индулгенциите не са умрели! Плащаш и някой трупа бонуси в книгата на св.Петър на твое име, купуваш си добра карма един вид и ти се прощават глупостите, които си извършил. Дай 5 лева и ок, изравняваш се по точки с праведника дето не е успял да съгреши това лято.
Привечер отидох в близкия парк, а там евкалиптите и цикадите си сменят кожата – придобиват нова праведна кожа, хи хи. Снимах цикадите, защото за пръв път виждам толкова масово сменяне на кожи.
После ми се залепи една непозната котка.
На разходка с котка.
Беше котка, а не котарак
Мъркаше до моя крак
И за малко с мен вървяла,
ми измяука на раздяла.
А после ми се загалиха два лабрадора. Появи се стопанката им с каишките и ми ги представи – Дилайла и Боб. Дилайла била майката на Боб, беше по-женствена и гальовна. Боб беше малко простак – настъпа ме по крака и се отърка толкова силно в краката ми, че чак пристъпих за да не падна. После ми разказа за възръста им, за болестите и радостите. Кучетата са социални животни. Ако жената беше без кучета, едва ли щяхме да си говорим посред парка десет минути.
Странен, пълен ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар