На Благовец се връщат самодивите
в пробудената за живот гора.
В косите си бъшлян заплели те
и китка свита в ранна ранина.
Пак ще ни мамят с глас омаен
по късна доба в тъмната река
и ще танцуват лудо по поляните
огреяни от пълната луна.
Ще има пак следи в тревата росна
по пресеките с дъхави цветя,
а вятъра ще носи между клоните
нашепнати магически слова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар