Иди си

Иди си.

Днеска съм хирург

и искам стерилна

празна стая.

Със скалпел режа

мимолетни радости,

излишни удоволствия,

очакване,

надежда,

спомен гнил.

Отделям болезнен пласт.

Изчистена до кокала реалност

до там, където вече не боли.

Какво остава?

Не позна – не пустота!

Остава голата душа

и две крила...

и много

свободно пространство

да летиш.