Приказка само за големи момичета - Хубавелка и Щедрият жабок

Хубавелка беше бедно, но умно момиче.
Притежаваше изискан вкус, обличаше се по последните писъци на модата, макар и с приказно малък бюджет.
И само си мечтаеше:
Днес съм толкова красива -
истинска принцеса,
бих могла да очаровам
даже някой принц!
Имам стил и имам класа
имам вкус и съм забавна
боже, как бих заобичала
мил и неженен принц!

И както се беше размечтала, пътя и пресече голям зелен Мерцедес. Това беше колата на Щедрия жабок - началник на отдел Крякане в целия подпланински жабарски район. Той се спря възхитен пред нея :

Ах, каква красавица -
истинска принцеса,
ако ме целунеш
аз ще стана принц!
Даже крал ще стана
само да те хвана!
Като император -
вместо Клеопатра,
теб бих изтърколил
по един килим.
Ти, краченце босо,
ти ме омагьоса
с мен ела - магията
за да продължим.

Хубавелка се спря изумена – такова съвпадение! Той ме разбира по-добре от самата себе си – веднага позна че съм принцеса, а аз само се съмнявах че съм такава в най-сълровенните си мисли! Наистина доживях да ми се случи – та това е омагьосан принц – ето има и Мерцедес и ако го целуна ще разваля магията и ще се превърне в принц! И ще бъде само мой!
Хубавелка радостно скочила в колата и отпътували до едно китно блато в подножието на планината.
Там пирували
и танцували
и под лунен прах
се целували.
Сутринта
ги събудили
птичи глъч,
слънчев лъч.

-Ох, казал жабока – закъснявам за работа! В блатото ме чакат! Ще се видим следващата сряда!
- Но ти каза че ще станеш принц! - приплакала Хубавелка, излъга ли ме?
- О, милото ми котенце, казал жабока – ами разбира се, че ще стана!
Нищо не става
от раз и прас –
трябва търпение,
трябва старание,
твоята нежност
твори чудеса!
Ти ме целувай,
и с мен танцувай
и аз ще стана -
с времето, принц.

И така следващата сряда пак летели с Мерцедеса по пътища и по блата... и следващата.... и следващата... Докато една вечер, приятно уморени от танците и наздравиците, Хубавелка попитала Щедрия Жабок:
– Защо все ме водиш по далечни блата – още не си ме поканил в твоето блато?
– Мила Хубавелке, ти си достойна за дворец, а не за блато... пък... ииии... имам една стара история, която не е съвсем приключила.. и не искам да те намесвам – знаеш какви еснафки са застаряващите жаби – е, не искам да те излагам на риска да се разправяш с жена ми... Остави ме да уредя работите, когато му дойде времето – сега голямото ми жабче се готви да замине в чужбина студент и не мога да напусна блатото току-така... Не бъди егоистка, помисли си колко ще сме щастливи като стана свободен принц и разбери че ми трябва време за това! Не бъди пребързана, изчакай! Имай ми доверие!

Моя мила, моя драга,
аз, със мойта стара жаба
нямам нищо общо– само
обща собственост, деца
само с теб комуникирам,
даже общ език намирам
и еволюирам
постепенно в приц принц

Минали още пет години и Хубавелка се срещнала с една приятелка. Седнали на кафе в елитно заведение и си бъбрели сладко за мода и общи познати.
Хубавелка се похвалила с новата си чанта Луи Витон и казала на приятелката си:
- Не мога да се оплача, като принцеса живея! Дано да си намериш някой жабок и ти, че с принца на твоето сърце - гледай как си се занемарила...