До едно пристанище
близо до Осака
срещнах Одисей
тръгнал за Итака.
Беше саркастичен,
умен, поетичен,
много вдъхновен,
силно устремен.
Каза ми – платната
радват ми душата –
как да пусна котва
там в една Итака.
До едно пристанище
близо до Бруней
много неочаквано
срещнах Одисей.
Каза ми – не бързам
още за Итака
Каза ми – Итака
може да почака –
искам да позная,
искам да узная,
на света безкраен
да намеря края.
До едно пристанище
в южен Синегал
срещнах Одисей,
леко остарял.
Каза ми – в сърцето
нося си Итака,
но света ме мами...
Знам че тя ме чака -
щастието е сега,
пръски от вълна!
Как да прибера платна
- моите крила...
И прегърнах Одисей,
– Мили мой, лети!
Итака
може
да почака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар