Да си човек

Не съм слуга на бога
ни на сатаната –
две краища на булото
с които закриваш
светлината.
Аз съм секунда вечност
и за това
се осмелявам да вървя
по острието.
Не съм черупка
чакаща
да и запълнят празнотата,
или бял лист хартия –
аз държа перо
и без надежда
оголвам своята душа.
За мене няма втори шанс
и всеки избор – малка смърт.
Възкръсва
непроменената ми същност.
Сам нося всеки мой товар
и сам на себеси съм господар
Това е всъщност самотата
да си човек.