След

 Когато вихърът отнасяше в небето

Отломки от познатия ми свят,

Когато всички котви литнаха в небето

И затанцува прах и пустота,

Когато здравите основи

Оказаха се пеперудени крила

И леко всякаква опора

Между звездите отлетя

Стоях притисната от тишината

В зеницата на виеща ламя

Стоях в ограбена реалност -

Трохи от обещаната земя

Защо вихрушката не ме отнесе

Какво във мене натежа

Аз питах Бог и Бог мълчеше

Най-искреният комплимент е тишина.

След туй прегърнах пустотата 

И бавно слънцето изгря

Скучаещите мозъци пируваха

Със ферментирала лъжа.

 

Ти каза че обичаш нар.

А какво обичаш?

Горчивата обвивка?

Коравите семена?

Сладките сълзи?

И ако не обичаш всичко това,

което е нар,

какво всъщност обичаш?

Мъгла над града.

Сивее под пелени

безразличие.

--------

Тъмни улици.

На града му е мрачно.

Със смях го стопли!

На Варвара

до извор ходила.
Бистра вода носила.

Златно си жито варила.

На Сава брашно пресяла

и питка - кравай месила.

Рано да раня Никола

че коледари да каня

на рибник,

мъжка трапеза.

Убиваш ми

Убиваш ми.
Зърно от грах
под двайсет пухени постели.
Пак мислите ми се въртят
и все не мога да заспя
защото ми убиваш.

Но зная,
песъчинка скрих
под двайсет пласта на сърцето.
Дали ще стане бисер тя -
дали напразно ще кървя
не зная.

Несбъднато

Несбъднато
а толкова желано -
в цветята му
пчелите сбират мед.
И недокоснат
е осъден да остане
мечтаният
фатално
крехък
свят.

Докосва душата ми. Настръхвам ! после .. ми никнат криле. Есенен дъжд отмива праха и откривам ярките цветове.