Избягах от триъгълник
Те, другите ъгли да си разтеглят
безкрайните бедра-лъжи!
Животът е голям!
Аз турих точка.
Търкулнах се из равнина
и как пресичат се случайно прави,
по пътя, не успях да разбера.
Една окръжност ми се завъртя.
Тя беше толкоз концентрична,
окръглена идейно
и себична,
че достраша ме
да не ме центрира
и да кръжи около мене вечно.
Не казвам, че кръгът е крив
или неправилно вибрира.
Не спорих с него.
Игнорирах го
и сложих пак наново точка.
Но тъй като назад не гледам –
и старото задгърбила,
вървя напред,
сега съм всъщност вектор.
Кой знае
някога в безкрайноста
с какво ли ще се пресеча...
Няма коментари:
Публикуване на коментар