Просто като молитва

Разходи ме ангеле из рая,
дълго сред тълпи живях,
заслепени, убедени,
че пари прощават грях.

Разходи ме горе нависоко.
Низкото ми отесня до смърт.
Толкоз зверове край мене -
вече вия като вълк.

Погали ми ангеле душата,
да докосне белите крила.
Толкоз рядко на земята
срещаш истина и красота.

Есен

Октомври украси гората -

златно-червена красота.

Постелени са на земята

килими литнали листа.

На залеза тежкото вино

и странна есенна тъга

в предчувствие за ранна зима

се сбират шумните ята.

Защо е тъжен кръговрата?

Пак ще напъпи пролетта,

но медена тъга потапя

душата в чаша тишина.

Щастие. Пристъпва клатейки се на малки крачета.
Разхождаме се с малкия, на година и половина и котарака ни придружава. Котьо бяга, подскача и се гали в малкото човече, а то се смее и пляска с ръце. Аз също подскачам и подрипвам ръченица, защото това го кара да се смее. Най-красивата музика е смехът на детенце.
Слънцето е ниско и малкото носленце се мръщи, опитвайки се да гледа през присвитите очи. Смешно, весело и безгрижно щастие.
Боже, колко съм благодарна на момента! Какво богатство е да си в безвремие! Какво щастие е да гледам шест пухкави крачета да ме следват и камбанката на гласчето да се залива от смях.
Благодаря!

Характер

По характер съм корава,
с тънка кожа, за беда!
Лесно е да ме раняват,
трудно е да им простя.

Лесно ми е да те слушам -
трудно да се доверя.
Лесно стомната се чупи,
трудно ще я залепя.

Думите ми идват лесно.
Трудно да ги удържа.
Лесно е да ги изпусна,
трудно е да замълча.

Все ме тегли към луната.
Трудно ще се приземя.
Трудно е да ме обичаш.
Лесно е да отлетя.

Старият път

Тук някога път е  минавал
и мост е свързвал двете планини
но връзките понякога се късат
и никой в таз посока не върви.

И всъщност няма никаква трагедия.
Самотен залезът болезнено кърви.
От пътя е останала пътека,
а моста -само споменът крепи.

Случаен пътник и случайна мисъл
ще свърже пак отделните страни.
Игриво ехо ще прекъсне тишината,
на моста, който е обрасъл във треви.

Старият път

Тук някога път е  минавал
и мост е свързвал двете планини
но връзките понякога се късат
и никой в таз посока не върви.

И всъщност няма никаква трагедия.
Самотен залезът болезнено кърви.
От пътя е останала пътека,
а моста -само споменът крепи.

Случаен пътник и случайна мисъл
ще свърже пак отделните страни.
Игриво ехо ще прекъсне тишината,
на моста, който е обрасъл във треви.

Палиндром

Като стар трамваен билет -

наноси от реката на времето,

скелет скрит в гардероба на детството

ме посреща зад ъгъла шеметно.

До притихнало, топло море

мойте пясъчни кули строя

и прегръщам разбито коляно

в окосена от дядо трева.

Знам че всичко край мен се мени

и променя и мен безвъзвратно.

Част от мен е останала там -

с пожълтялата снимка на татко.

Прошка

Пред пости

трябва да простим.

Заседналия на душата залък

с вода мълчана да освободим.

Вратата на сърцето

да отворим
и обичта

да приютим.

На всеки 

отреден е път нелек

и тежко е да гледаме напред

поели непосилно бреме

на чужди грях 

и чуждата вина.

Да съди бог, 

но да прости човек.

Пред пости

старото изтрих.

Триумф или възмездие не чакам.

Оковите на спомена строших.

А вий,

простете ми за всичко!

На мене ми е леко.

Аз простих.

Започнах да пиша акростихчета и хайку в СМСси, които разменях с брат ми. Благодаря ти Краси! Смешни, тъжни, глупави или не искам да ги покажа най-сетне и твоите и моите.

Хайку:

Първи дъжд желан
Подаряват капките
Радост и тъга.

* * *

От лист хартия

Бял жерав аз направих

Мечта за полет

* * *

Задуха вятър

Златен лист под топола

замята топли.

* * *

Реката носи

жълт лист от клен отронен -

за морето дар

* * *

Очи блестящи

Порозовели бузи

Целувка зимна

* * *

Капка сок от нар

устните ти напои

Жажда ме обзе.

* * *

Далечна песен

лежа по гръб в тревата

лежа или летя?

Камбана глуха

Стар храм. Пуст. Изоставен.

В мен оттекна звън.

* * *

Фрезия цъфна

на перваза в саксия

Литна пердето.

* * *

Надежда кацна

в гнездото на сърцето

и то разцъфна.

* * *

Нощта въздъхна

Лъч лунен изгря. Разля

от нежност река.

* * *

Първи хлад повя

краде нощта минути-

злато от деня

* * *

Сняг мокър тежи

върху старите клони.

Прекършени дни.

* * *

Дъжд от листенца

С дъх на бадем заваля

Трепет напъпил

Скъперник вятър,

на куп листа събира –

Нетрайно злато!

* * *

Дъга сънувах.

По листата цяла нощ

дъждът танцува.

* * *

Есенна тъга

Жълти листи - спомени

вятърът отвя.

* * *

Жълтеят листа

Треперят под стряхата

безмълвни гнезда.

* * *

Светлини в нощта

Пламъче и кадифе

по небе, земя.

Разменени Акростихчета

Краси:

Дали ще се сетиш

Още за брат си

Ще напишеш стих

Колко очаквам

А дали ще замълчиш...

Аз:

Когато обич между нас гори

Раздялата е сън

Аз съм до теб и надалеч дори

Сърцето си попитай

И в него ме открий

Краси:

Дали си мрачна

Още ли мислиш за

Шепот на лешояди

Както те разбрах

А може да греша

Аз:

Неделя.

красиво, изящно  

хладно докосване  и аромати

изкъпано дупе и праните гащи

се срещат като непознати.

Краси:

Дай боже да се видим

Обаче да си весела

Шесто чувство ми

Казва че си весела

Ако греша ритни ме

Аз:

Кактус в душата

Рак по звезди

Аз те обичам

С всички бодли

И даже ми липсваш

Макар и бодлив

Искам да видя

Рака вежлив

Краси:

Дали звезда или

Още нещо добро

Ще мечтая за теб

Когато те видя

Аз се надявам

Аз:

Как остаряваме

Разделени, но близки

Аз и ти останахме

Свързани с кръвта

И подобни по дух

Краси:

Дори в София е горещо

Обаче как е в Кипър

Ще стоя в банята

Как се чувстваш

Аз те поздравявам

Аз:

Къде се връщаме

Родния дом

Албуми стари

Снимки, бележници

Избелели спомени

Краси:

Да те зарадвам

Още не мога

Ще се опитам

Котката лежи

А аз мисля за теб

Аз:

Колко забравени

Рими и стихове

Акорди, писма

Само помислени

И ненаписани

Има такива недели

Има такива недели

Има такива недели.

Бягам далече от себе си.

Градът да  ме скрие в пресечките

и във очите на котките.

Да помълчиме със сенките

стаени в прозорци затворени,

да подритвам горчивите кестени

и да роша с косата си вятъра.

Има недели невидими.

Никой съм сред непознати.

Храня с трохите си гълъби,

c крилата си те ръкопляскат.

Галя листата на храстите

и поздравявам дърветата.

(Метачите утре ще чистят

пръснати мисли случайни.)

В погледа се утаява

тихо и сладко безвремие.

Захарен спуска се залеза

и ферментира душата ми.

2008

Пак мама

Пак срещнах мама.

По задушница.

Аз остарявам,

става тя дете.

От тялото, изсъхнала шушулка,

се е отронила душа – зрънце.

А аз, изгурбена от толкова въпроси,

със свещ в ръката глупаво мълча.

Живея

като семе от глухарче

и все не мога

да се приземя.

И все за мене не остава време,

нали

аз вече майка съм сега.

Щастлива,

себе си кога забравя

и недоспала

зарад своите деца.

Неверникът в мен пада на колене,

за упокой молитва не мълвим.

За всяко любещо създание

покоя

е тъй смешно

немислим.

The Page Turner

През новата 2015 година обещавам

През новата година обещавам:

1. Да не се ядосвам на глупости – не е възможно всички да са умни. Еволюцията е спирала а не вектор. А и на много хора им е по-лесно да не мислят а да четат какво е писал някой за да го повтарят. Напоследък писането не е прерогатив на мислещите. Пишат всички и повтарянето на глупости им дава нов живот и маса. Видях и книги пълни с толкова грешки и некадърност че просто не можах да стигна до десетата страница. А и новата сила – нета! Гледа например някой истории че Фейса или Майкрософт ще плати за всеки препратен спам на горкото болно детенце и дай да го препращаме без да си мръднем веществото между ушите! Има снимки с уж изчезнали момиченца, които с години се препращат само защото никой не пита чичко Гугъл аджеби верно ли е това или е поредния скам.  
2. Да не се притеснявам че накой ме недолюбва – то и аз недолюбвам хлебарки и други насекоми, които обичат да се хранят с отпадъците.  Не мога да очаквам от магаре да оцени добрата музика – и на мен не ми харесва неговото пеене. Много добри неща в моя живот дойдоха след раздялата с токсични хора. Няма нищо по-добро от раздялата – отваря пространство за да може новото да те изненада приятно.
3. Да не си изяждам яденето и особено десертите. Казана дума – хвърлен сандвич!
4. Да ругая бързо пътните идиоти и парко-дебилите. Това, според най-новия писък на психолизите спада стреса преди да се е насъбрал в критични количества и после да се оглеждаш дебнейки кого да наругаеш първо. Така че – предния не забелязва зеления светофар или се влачи по корем като преял крокодил – веднага изричаш какво си мислиш за неговите шофьорски способности (най-малко) и продължаваш облекчено с усмивка.  Всякакви риторични въпроси трябва да се задават на момента – къде е тръгнал, защо още спи и защо не си е стоял със зурла в копанята трябва да се пита моментално. Иначе въпросите остават и недуомението расте и прераства в стрес. Търсиш место за паркинг и гледаш как дебила е паркирал посредата на две места – изразяваш моментално чувствата си без забавяне. С прости думи – за предпочитанията му към кривите зеленчуци за салати, за рогата му, порастнали накриво, за кривата му ракета и космоса, за кривия тунел от който е излязал накриво – каквото ти дойде наум не бива да пропускаш да се натрупа! Шлаките от неизречените епитети са токсични за душевното спокойствие!
5. Да не съжалявам за скъпи покупки. Нищо, което те радва не е неразумно скъпо, щом можеш да си го позволиш. Скоро четох някакъв икономист да доказва че в дългосрочен план вложител губи повече от средствата си от някой, който е купил вино вместо акции – поне са му останали бутилките. Парите трябва да са средство а не цел. Останалото е въпрос на преоритет на покупките.
6. Де не стоя много в нета – тук ще ми е нужна помощ. Освен красиви котки, смехории и мъдри съвети, които ще забравя моментално във фейса има и игрички, които са много пристрастяващи – който не е пробвал не знае. Друго е на теория. Игрите са като пушенето – казваш дай да пробвам, веднъж – дваж и после „оооо то станало почти сутрин“ и „ама аз слушам като ми говориш“ . Имам пристрастяване, признавам и за това търся помощ, ОООО боже, отлепи ми мозъка! Искам пак да е свободен! Е, не съвсем ама подобно.  Хей ръчички, хей ги две – я правете нещо де!
7. Да казвам НЕ – канят ме мамо и аз … отивам. Ядат ми времето да им помагам, да ги слушам.  Не искам да съм антисоциална, но ще стана ако се наложи, защото се претрупах с незавършени проекти и защото понякога ми писва да бъда решение на чужди проблеми.  Добре че никой не ми иска нещо неморално или незаконно, че каквато съм добра душа, ще пиша мемоари зад решетките. Както казва една от вещиците на Тери Пратчет – ще му кажа че не мога защото ще си мия косата!

Септември

По-тежко от коприна и от вино.

С дъжд, с няколко отронени листа.

След ослепителния Август

дойде Септември и кристална яснота.

Ожънато и овършано.

Сълза поляла зрънце знание.

Душата ми дълбоко разорана

горчи в усмивка и мълчание.

По-късо е атлазеното синьо

и все по-бързо пада вечерта.

Горещото кафе  изпито е,

а в чашата, утайка от тъга.

Раздяла

Ела, захвърлил камък и надежда.

При мене има много тишина.

Руша мостове. Кукувича прежда

ще скрие стара болка и тъга.

Ела и всяка вечер ще раздира

на две душата поривът фалшив

и твойте дрипи утрото ще сбира.

Мълчи. Боли те, значи че си жив.

Повярвай, чуден лек е тишината.

Захвърляй ключ и спомен черен.

Приятно ми е. Казвам се Раздяла

и който ме прегърне ми е верен.

Здравей непознато

Пак чувствам пръста на съдбата да ме тика в посока обратна на здравата логика, интереса и разумното решение.

И си казвам - аз съм жена, нямам обвързαн към мене мъж, да ми дава αкъл и съм малко руса, значи не е необходимо да постъпвам според общата логика!  

Така че - Здравей непознато! Не знам какво ми носиш, но с теб ми е по-интересно от разумното налягане на парцали!

Всеки те съветва как да спечелиш повече.

Как да получиш всичко, което искаш и да станеш преуспял,  което за простите люде е синоним на богат.

 Има книги, семинари и явно има много хора, които се надяват да си напълнят кошничката покрай утъпканите пътеки (най-често печелейки не от нещо, което сам ще изработят, а от това, което друг ще загуби). Ок, не е лошо, може и да работи за някой от тях, за повечето важи Врачанската мъдрост:

"Тиа пътища дека сте ги тръгнале, ние вече са връщаме и сме ги насрале, а вие потичвате и нюшкате".

Аз мога да направя семинари на следните теми:

 "Приложно твърдоглавие. Защо не трябва да се страхуваш да похарчиш пари за нещо което ти е интересно". Парите са средство, а не цел!

"Може да слушаш успелите, но не ги следвай! Или защо покрай по-утъпканите пътеки е по-насрано".  Да се поучиш не значи да копираш. Взимай знания, но слушай собствената си интуиция.

"Защо не искам да печеля от нещо, което друг е изработил". Защо трябва да спреш да гледаш в ръцете на другите и защо хапката от чужда паничка може да те задави.

"Феноменът интересна работа – как понеделник може да започва в събота и да ти е кеф".  Много работа трябва да е равна на много задоволство от свършеното, ако не някъде си я объркал.

"Моята грешно решена задача е по-добра от сдъвканото решение. " ОК, никой не е започнал от нула, всички първо се учим и цял живот се учим, но когато гласа вътре в мен ми казва – пробвай по своему, аз го слушкам. Е, да ако не скочиш, няма как да паднеш и който не е пробвал – не е бъркал. Но поне съм следвала своето любопитство, а не своя страх! И да, успехът за мен е в това, какво си направил различно от другите.

"Не бъди важен" Позволявай на другите да ти подарят нещо, да ти помогнат, да ти кажат своите мисли, даже и да те критикуват! Ако не си съглесен с нечие мнение, просто ползвай своето собствено!  Някой злослови? Някой лъже за теб?– и какво? Тези, които те познават, знаят кое е истина и кое лъжа, а мнението на непознатите просто не ме засяга.

"Не стискай много силно това, което имаш. "  Понякога е добре да хвърлиш старото и да полетиш. Не се лишавай от радоста да подаряваш. Понякога губейки пари, печелиш ново начало. Губейки имот печелиш свобода.  След раздяла идва нова любов, нова пролет в сърцето, нов полет и ново вдъхновение. Разделяш се с приятел, печелиш нов, по-интересен. И всичко това ако спреш да гледаш назад, ако спреш да обръщаш гръб на новото, което иска да те посети.

Благодаря на всичко изгубено – то разчисти място за новото на което се радвам сега!

Орисия

Когато съм се родила, баща ми, главен счетоводител, естет и фин кавалер, много се зарадвал и отпуснал бюджет за две орисници от първи ранг и малък семеен бал.

 Ентусиазираните дами от счетоводството веднага уредили кейтеринг, командировъчни и поканите по протокола.

… и до  люлката ми изприпкали две орисници.

Първата била зодия овен, пълна с излишъци от ентусиазъм и нетърпение. Тя побързала да се изкаже.

-          Нека малката Димна да е надарена със сръчни ръце и бърз аналитичен ум! Да майстори чудни, оригинални творения с хумор и естетика! Да пише сорс код с много малко бъгове и  да отгатва нуждите на портебителите скрити в  тоновете ненужна преписка и мухлясали проце-дури!  Никога да не скучае!   

Аааа, и в живота си да има много интересни проекти, странни хора, красиви котета и умни кучета.

Втората орисница била естет, зодия дева.  Тя избърсала вълшебната палка с чиста кърпичка и казала:

-          Нека малката Димна да е надарена с чиста мисъл и да подушва мръсно и лъжа, както и хората, които ги разнасят. Окото и да открива софтуерен макарони-код и да го чисти от системната логика. Да работи с умни колеги и да има добри приятели! Да е красива и с музикален слух и око на художник! Да танцува добре и времето да я пази от пъпки и бръчки!

Аааа, и да има късмет с лесни за чистене къщи, дизайнерски мебели, разпродажби и членски карти в джимове с чисти басейни.

Всички гости заръкопляскали и с умиление гледали как гукам и пускам балончета.

Но изведнъж се чул звук от спирачки, ругатни  “Къде сте паркирали, селяни смотани” и в стаята се втурнала ядосана непоканена орисница, която отдавна не била командирована и освен това счетоводството и удържало пари за погасяване на разлики, открити при ревизия. Тя била неодоценявана от шефа си, а зълвата и скоро си купила чанта Луи Витон. Освен това и се било насъбрало да подтиска под привидно мило и любезно поведение стари травми от копита на колеги, от думи на свекърви и чути комлименти за други жени. 

-          Неееека малката Димна след като се дипломира да попадне на неграмотни потребители, дето държат мишката с две ръце и търсят къде е бак слаш бутона с дедектив! Нееекааа да попадне в царство, дето тълпата купува масово китайски боклуци и не може да различи изкуство от кич. Нееекааа да попадне в царство с комплексирани мъже дето не могат да танцуват и даже на могат да говорят нормално с жена, само и се цъклят, преглъщат гладно и хихикат похотливо.  

Аааа, и да и казват че е "странна", само защото е умна, интелигентна, предпочита красивото, оценява изкуството и има претенции да живее според моралните си норми! Иииииии хихихи  хак да ви е!

Всички гости замръзнали. Баща ми също. И тогава една придворна леля казала ..аа ми то такова.. и в нашето царство ееее такова мииии .. среща се.

Орисия.

Не мож да риташ.

Квот ти е писано и орисано...

Пак вали

Пак вали
и студените пръсти
не успявам да стопля с дъха.
Пак вали
и ми е ледено, там, отвътре,
май защото в дъжда съм сама.
Няма драма
и няма нещастие-
само малко по-тежка тъга.
Може би, защото е зима
и е малко по-дълга нощта.
Не, не казвай за лошото време!
Ни студът, ни светът ми е крив -
има някаква музика в капките,
а дъждът си е просто красив!
Но да можеше да се разсее
таз утайка от сива тъга,
че е отчайващо тъмна
и по-дълга, от нея нощта.

Някакъв си котарак

И какво ще ми разкаже
някакъв си котарак?
-мърка, като го погалиш..
съска, като тропнеш с крак..

Имал някога си чизми
и Маркиз Дьо Карабас
с неговата помощ само
се сдобил с пари и власт!

Уж минал през бури страшни
днес го плаши капка дъжд
и геройски скача само
на дивана отведнъж!

Моят ангел заспа

Моят ангел заспа

уморен от игра.

Тишината замърка доволна.

Пеперуди събират крила -

моят ангел заспа.

В потоп от нежност и любов

спят замъци недостроени

и пъзели неподредени,

пожарни, багери, роботи,

топки и всички колички.

Спят уморени ръчички.

Само екрана син

буден остана.

Не заспива

с новини ни залива –

в Сирия бомби, в Америка взрив,

Някой трупа печалби от  кръв и сълзи.

Неуморно-алчен свят!

Свят жесток!

За бога поспри,

там нечий ангел също спи ...